Наръчник за оцеляване в съвременното общество

1. Показвай увереност и отстоявай позицията си. Ако не си достатъчно компетентен, прикривай усещането, че си самозванец, повтаряйки само удобната информация.

2. Вади си заключения за чуждите възгледи и предпочитания на двуполюсния принцип на антонимите. Не разглеждай света, хората и проблемите като многопластови и комплексни.

3. Поеми чужда вина, защото е твой ред. Поеми своята вина, че си помислил и почувствал нещо, което не е разрешено.

4. Стреми се към успех, но не твърде голям. Ако си постигнал успех, откажи се от привилегиите, които ти е донесъл.

5. Толерирай една група, но не смей да толерираш друга. Бъди инклузивен, но изключвай инакомислещите.

6. Подкрепяй някого не заради заслугите му, а по наложените ти критерии. Наказвай някого не заради действията му, а заради независещи от него характеристики или различаващи се възгледи. Не посочвай двойните стандарти в чуждото поведение.

7. Застани зад своя идол и му прощавай всяка грешка. Наказвай неговия опонент, дори когато смяташ, че може да е прав.

8. Търси алтернативни източници на информация и мисли критично. Но не твърде алтернативни и не твърде критично.

9. Мери си приказките и повтаряй само каквото е одобрено. Нямай собствено мнение, а ако имаш не го споделяй.

10. Не приоритизирай науката и терминологията, за сметка на емоционалната манипулация. Не наблягай на факти и поуки, а на пропагандиране на наложените в днешно време послания.

11. Ако влизаш в спор, не използвай аргументи и обосновани съждения. Наблегни на драматичното звучене на обиди и емоционално наситени епитети.

12. Не взимай решения на база съотношението на евентуални ползи срещу потенциални рискове. Търси гаранции за бъдещето и изисквай отговорност от другите, но никога от себе си.

13. Посочвай недостатъците на света и призовавай за незабавна промяна. Не променяй нищо в себе си, защото ти си достойно и перфектно дете на вселената такъв, какъвто си.

14. Демонстрирай морал и учтивост, и изричай актуалните ценности с думи в интернет пространството и по улични шествия. Не ги прилагай с дела, когато никой не гледа.

15. Бъди себе си, бъди автентичен, открит и уязвим. Но само ако тълпата те одобрява и харесва.

Последици: страх от отхвърляне, невъзможност за справяне с конфликти, липса на умения за надграждаща комуникация, неспособност да се изпитва реална емпатия, непознаване на себе си, потискане на нуждата за автономност, несправяне с негативни емоции. 

Неразделни души

Душа в душата е ненужно да се взира.
Очите гледат, ала виждат празнота -
не могат тъй дълбоко да надникнат.
Там, де на вселената се извора намира,
оттам ни със стон, ни с глуха нота,
не ще ти тайни гласове извикнат.

Душа душата за миг я прозира.
Ръцете дирят, сякаш имат яснота,
а ухания познати в спомените им проникват.
Ала едничка съдбата знае как да ги събира
всеки път след спускането на нощта.
Вечността не може ги разделя щом една с друга те привикнат.

Душа душата не може да избира.
Тя само следва я в безкрайността.
От семенцата, поръсени, щом нови изникнат,
едната всеки път я другата намира.
И нищо не ще може да надвие ориста,
щом душа се с душата обикнат.

От книгите се учим какви (не) трябва да бъдем

За моралния упадък и нравственото осакатяване на голяма част от българската нация обвинявам учителите по литература. Те се провалиха в опитите си да научат своите ученици, че Алековите герои Ганьо Балкански и Христофор Белокровский са отрицателни образи. 

Явно не успяха да дадат достатъчно ясно отговора на въпроса "Какво е искал да каже авторът?", щом 100 години по-късно все още срещаме голям брой подобни индивиди да се разхождат необезпокоявано сред обществото, а и твърде често да заемат ръководни длъжности, от чиито решения зависят здравето и живота на дурги хора. 

За който не е разбрал, нека да повторя от името на всички, вникнали в съдържанието на тези не до там сложни литературни произведения - поуката от тях е простичка: НЕ се превръщайте в такива хора. 

Ако мислите, че написаното не се отнася до вас, а само и единствено до някой друг, когото не харесвате - прочетете още веднъж Алеко-Константиновото творчество и се опитайте безпристрастно да анализирате себе си. Сигурна съм, че ще се разпознаете в някои от описаните ситуации, така, както се припознах и аз.

Никой не е безгрешен, но първата стъпка към самоусъвършенстването на човека е отбелязването на собствените му недостатъци, а втората - упорита работа по преодоляването им. Колко ли ще е хубав светът, ако всеки се замисли над себе си, преглътне болното си его и се поправи?

Не можем да променим другите, но можем да променим себе си. А ако всеки промени себе си, то и другите около нас ще се променят. Бъдете добрия пример. 

Как да се справим с напрежението и страха по време на коронавирус пандемията

Изправени сме пред невидим враг, който е сред нас и ние сме много уязвими, което прави ситуацията доста опасна за здравето и живота ни. Да, никой не може да предвиди с точност бъдещето, но по-добре е да се подготвим за по-лош вариант, а ако се окаже по-добър, само ще можем да се радваме.

Съвсем нормално е да се страхуваме не само за себе си, но и за живота и здравето на нашите близки. Но нека все пак да не забравяме, че формула за вечен живот няма и никой няма да живее вечно. Смъртта ще настъпи за всеки от нас рано или късно. Това не е някаква новост, а неизбежната реалност, която всяко живо същество трябва да приеме. Рискът животът ни да приключи преди да сме изживели мечтите си винаги е съществувал. Сега просто е някак по-осезаем.

Животът не е розов, но и никога не е бил. Животът е труден и е изпълнен с непрестанни препятствия, включително и здравословни. И преди короноавируса, и след него пак ще е такъв.

Но какво ни остава в този случай? Да легнем и да чакаме да дойде смъртта и да приключим играта още преди да сме я започнали ли? Не е ли по-добре да се борим за времето, което имаме? Да не го пилеем? Да отделяме време за важните за нас хора и за дейностите, които ни носят удовлетворение?

Но от друга страна животът не може да бъде и само наслада и развлечение. Не можем по цял ден да се усмихваме и да се преструваме, че не виждаме проблемите. Бягството от реалността не е равносилно на подобряването ѝ.

Къде е балансът тогава? Как едновременно да се радваме на настоящето и да се борим за бъдещето? Не е ли в работата днес и целенасочените действия да подобрим ситуацията, в която се намираме? Точно тези действия ще ни донесат насладата в утрешния ден.

Нека помислим кое можем да променим и кое е необходимо първо да приемем. Приемането на фактите, а не отричането и избягването им, е първата стъпка към спокойствието и избавлението от страха.

Фактите за коронавируса са, които трябва да приемем, са, че е непознат вирус, за който няма ваксина, че изключително лесно се предава между хората, броят на заразените се увеличава с много бързи темпове в целия свят, здравните системи на почти всички страни не могат да поемат огромния брой болни, а рискът за живота на възрастните хора и хората с хронични заболявания е огромен. Тези факти представляват опасността, която всички трябва да приемем за реална.

Добре е да сме нащрек и за други опасности, които биха могли да възникнат - икономически затруднения, нарастване на престъпността и уязвимостта от последващи войни. Това са още опасности, за които трябва да се подготвим не само с взимане на реални мерки, но и да сме стабилни психически като индивиди, защото иначе няма да можем да ги преодолеем.

Освен, че трябва да приемем фактите, че тази пандемия представлява сериозна и реална опасност за нашето здраве и бъдеще, трябва и да предприемем някакви действия, за да променим максимално ситуацията към по-добро. Именно работата в посока  решаване на проблемите е това, което ще ни помогне поне частично да запазим контрол над случващото се. Сега е моментът всеки от нас както поединично, така и заедно, да работим по подобряване на ситуацията.

А за да се справим със задаващите се трудни за решаване проблеми, най-напред трябва да сме живи и здрави. Затова най-важното е да вземем мерки първо за нашето физическо здраве и за здравето на хората, които обичаме.

Според Световната здравна организация единственото, което дава резултат за намаляване на разпространението на заразата, е спазването на дистанция между хората и честата дезинфекция. Доброто физическо здраве на човека също не е за подценяване, тъй като в повечето случаи по-здравите преболедуват заболяването по-леко. Затова е важно да си набавяме така необходимите почивка и сън, да се храним разнообразно и пълноценно и да се движим и спортуваме редовно (сега вкъщи, в условията на самоизолация).

А след като вземем мерки за физическото ни съществуване, трябва да направим нещо и за психическата ни стабилност. Ако само седим статично, сковани от страх и притеснение, и чакаме опасността да дойде, то ние ще сме много по-стресирани, отколкото, ако предприемем действия за овладяване на щетите - дистанция, дезинфекция, подсилване на имунитета, почивка и доза положителни емоции за уравновесяване на психиката.

Ето и списък с адекватни действия и мотиви за извършването им:

•  да приемем, че опасността за нашето и за здравето на нашите близки съществува - нито отричането, нито игнорирането на даден проблем го карат магически да изчезне, само предприемането на действия е ефективно

•  социална дистанция и избягване на тълпи - за да се предпазите от заразяване или от това вие да заразите някой друг

•  висока хигиена - спазването на хигиена и дезинфекция е най-великото медицинско откритие, спасило огромен брой животи в историята

• запазване на самообладание - в опасни ситуации разумът, а не емоциите водят до по-голяма успеваемост

• проява на съпричастност и емпатия - грижейки се и помагайки на другите, допринасяме за общото благо, за да могат и другите да помагат на нас

• указване на допълнителна помощ (когато е възможно) - когато правим добро и помагаме на другите, се чувстваме полезни и значими

• почивка и приятни занимания - положителните емоции ще ни помогнат да запазим психическото си равновесие

Почивката е една от важните предпоставки за по-доброто ни здраве. Тя ще е най-пълноценна, ако представлява съчетание между физическа и психическа такава. Нека използваме моментите, в които не работим, да занимаваме ума си с нещо, което ни носи приятни емоции. Имайте предвид обаче, че не бива да се самозабравяме в лежерни активности и да се самозалъгваме, че всичко е наред. Защото не е наред. Винаги има проблеми за решаване. Починете си, заредете се със сили и да се захващаме отново с работата.

Сбогом, фалшиви приятели!

Днес ви казвам сбогом, фалшиви
приятели! Не искам вече да запълвате живота ми с мухлясалото си присъствие.

Пренаситих се с вашата негативна нагласа към живота, затова смятам, че трябва да се разделим. Имам нужда да се избавя от злоба, завист, драма и глупост - те нямат място при щастието, което искам да поканя в живота си.

Отношенията ни станаха повърхностни, отдалечихме се и така успях да видя колко време, енергия и труд съм пропиляла, опитвайки се да ви запазя като приятели. Съжалявам, че е било напразно.

Да, огорчена и обидена съм, но вече капката, натоварена с важната роля да прелее чашата, надвисна над нея. Вместо да задълбавам в отношенията ни, предпочитам да ги прекратя преди да е настъпил апокалипсис и да сме си издрали лицата.

Сега разбирам, че макар и да се опитвам да изчистя съзнанието и душата си от негативни емоции, това се оказва непосилна задача, когато вие, приятели, ги смитате отново в чистия ми двор.

Не мислете, че сте незаменими. Ако бяхте наистина безценно богатство за мен, нямаше да ме засипвате с прегоряла злоба и да ме поливате със студено отношение. Завистливи и незаинтересовани приятели като вас често се срещат. Те са като плевели в градината ми, от които трябва да се избавя. Затова и сега се налага да премахна и вас, за да не задушите красивите ми цветя.

Може би сте изненадани от решението ми? А може би дори сте ми обидени? Няма нищо, ще го превъзмогна. Струва ми се, че не си представяхте, че съм способна да ви изоставя. Но очевидно не ме опознахте толкова добре, колкото очаквах, щом приписахте съвсем грешно тълкуване на действията ми.

Ето, че дойде време да се сбогуваме. Прав път ви пожелавам, а аз се оттеглям вкъщи да сготвя любов на фурна с гарнитура хармония; да полея цветята на добрината и спокойствието и да почукам на вратата на новите ми съседи на улица щастие, които като мен са се нанесли без излишен товар.

Затишие пред буря

Навън е мрачно, ветровито и светкавици разкъсват небето. Всеки гръм пронизва съзнанието ми и сякаш се опитва да ме пробуди, да ме разтърси из основи и да ме накара да проумея нещо. Нещо, за което очите ми са слепи, ушите ми отказват да чуят, а то назрява в подсъзнанието ми и единственото, което усещам е напрежение.

Тялото ми се опитва да се бунтува - усещам го. Нощем сънувам знаменателни сънища, будя се със свито сърце и с нежелание посрещам утрото. Нежелание, защото все още чакам провидението, а междувременно всеки ден се изнизва все по-неусетно и е все по-незначителен от предишния. А това ме разяжда отвътре, превръща ме в ръждясало корито - пробито, очукано и окаляно в пръст, почти като ковчег, в който се разлагам без да съм умряла. А дали не съм умряла - отвътре, в душата си? Като че ли ми липсва пламък - да не би светкавиците затова да се мъчат да ме достигнат - да ме изпепелят, за да се преродя отново?

Предчувствам, че нещо голямо е на път да се случи, нещо което съм чакал отдавна, нещо към което съм се стремила дълго време, но все още не успявам да го съзра сред мъгливата неяснота. Стоя в очакване, така статично, знам, че нещо предстои, но не знам дали ще се случи днес или след неопределено дълго време. Стоя видимо притихнала, а в мен сякаш вулкан набира сили да изригне. На повърхността всичко изглежда почти нормално, само настръхналите косъмчета по цялото ми тяло издават, че спокойствието ми е лъжовно.

И все пак усещам, че бунтът в мен се усилва бавно, като че стар двигател пуфти и се опитва да заработи, но само се тресе на едно място. Надявам се това своеобразно въстание да успее да пламне в мен и да събуди жаждата ми за живот. Да ме накара да изпълзя от пръстта, да се отърся от ръждата и да поема глътка въздух. Какво ли трябва да се случи още, какъв ли знак чакам, че да се преобърне животът ми?

А вече се показа слънцето, птиците започнаха да чуруликат и земята се разбуди окъпана. Природата лесно се съвзема от сътресенията и като че ли не се интересува как е минал денят ѝ - дали се е случило нещо предопределящо бъдещето на планетата, или всичко се повтаря по старому. Защо ли тогава за нас, хората, имат значения постиженията, великите дела, благородните каузи? Защо се чувстваме неудовлетворени, когато денят ни е минал съвсем обикновено?

Надпреварата Живот

Чувствал ли се в безтегловност, като в сън? Сякаш не ти контролираш живота си, а времето те е повлякло след себе си. Тичаш непрекъснато, а не помръдваш. Задъхваш се и оставаш без въздух, болезнено се стремиш вече не да победиш в надпреварата, а просто да не изоставаш. Конкуренцията е не просто безмилостна, тя е жестока и зловещо се стреми да те стъпче със слонска тежест. Да извърнеш глава настрани от финиша и ето че се озоваваш сред последните състезатели.

Независимо от мотивацията ти, от дългото време, прекарано в подготовка за препятствията в живота ти, независимо от усилията и силната ти вяра в невъзможното, жадуваната победа така и не идва. Отдаваш се изцяло на надпреварата, стремиш се да си в час с промените, които настъпват наоколо, и да си конкурентоспособен сред всички тези диви зверове и хищници, а всъщност не те, а времето се оказва твоят най-голям враг.

Колкото и да ти се иска да забавиш темпото и да се насладиш на настоящето, на тази прашинка - мига, който всячески се опитваш да задържиш в ръце, като че ли на пук всичко се случва все по-бързо и по-бързо. Вихрушката те е понесла нагоре или надолу, а ти се опитваш да я контролираш, но не можеш. Безсилен си пред една непозната сила, която като страшен властелин е превзела ума и сърцето ти, и деспотски се опитва да те манипулира.

Мислеше си, че ти си господар на живота ти. Че от теб зависи какво ще постигнеш, кои върхове ще изкачиш и до кои дълбини ще пропаднеш. Но можеш ли да издържиш на темпото? Можеш ли да хванеш бика за рогата и да паднеш, когато ти решиш? Как да контролираш времето, в което живееш, събитията, които се случват непрекъснато, новините, които се телепортират по-бързо и от скоростта на светлината?

И ето решаваш да се откажеш да се конкурираш с вселената и нейните прищевки. Отказваш се дори да я следваш по петите. Но тя не се отказва от теб! Независимо от малките ти желания и копнежи невидимият тиранин стоварва камшика си върху крехката ти психика и те заставя да продължаваш да се влачиш по пътя си.

Защото ти не можеш да победиш природата си, не можеш да се обърнеш срещу същността си. Независимо дали си вярваш, че си господар на съдбата, или превиваш съзнанието си под непрестанния натиск на невидимия повелител, жаждата ти да се бориш и да вървиш устремено напред е закодирана във всяка частичка от теб.