Всяко малко момиченце е обличало дрехите на майка си и си е представяло, че е изискана дама с токчета, червило и перли. Красотата и изяществото със сигурност привличат с блясъка си наивните детски очи, но дали в действителност успелите жени, които би трябвало да служат за пример, са толкова изискани и изящни, колкото са идеализираните им образи в необремененото детско съзнание?
Животът ме сблъска доста грубо с една представителка на успелите български жени. Тя е на възраст между четиридесет и петдесет години. Има собствен бизнес, при това печеливш, живее в центъра на Пловдив, има съпруг, деца, дори се радва на внуци, заобиколена е от три добри приятелки. Не е ли тя въплъщение на идеала на всяка жена?
След времето, което прекарах в нейната компания, със сигурност мога да заявя, че нейната същност коренно се различава от представата ми за успяла дама. Случи се така, че бях цял един ден в нейната компания и горещо се надявам той да не се повтори.
Винаги съм си представяла успялата жена красива и поддържана, притежателка на модерни дрехи, аксесоари и бижута, разбира се, в ограничено количество. Останах поразена от разказа на моята нова познайница, в който тя описа как за пет минути похарчила три хиляди лева в едно закътано магазинче в Стара Загора. Там имало страхотни кожени палта, изключително евтини – само хиляда и двеста лева. Но пък обработката, ах обработката, тя била италианска и изключително качествена. Не могла да устои и си купила палтото, нищо, че й било шестото и едва го побрала в гардероба. И тъй като кожата била толкова добре обработена, че било невъзможно да си тръгне само с една придобивка, трябвало да си купи и чанта, и два чифта ръкавици. Всичко това тя разказа изключително горделиво и превзето, което никак не подхождаше нито на годините й, нито на положението й.
По-късно неприятното ми впечатление се засили от отношението й към мен. Понеже аз бях най-младата в компанията, тя реши да ме третира като слугинче - пожела да й сервирам кафето, да й настроя мобилния телефон, да й подържа чантата. Не би ми било неприятно да направя всичко това от уважение към годините й, но пренебрежителното й отношение превърна тези дребни жестове в оскърбителни за мен. В държанието й нямаше любезност – може би това качество е захвърлила отдавна заедно с някое старо палто.
С напредването на деня тази жена ми ставаше все по-отблъскваща с постоянното си високомерие и самохвалство. Следобед тя изпи бутилка вино и така се напи, че трябваше да я носят до колата. Сложиха я на задната седалка до мен и по пътя към вкъщи тя спа пиянски сън, облегнала глава на скъпата си кожена чанта, която явно беше специално изработена от някой италианец, за да може “дамата” да похърква отгоре й.
Загледана през прозореца на автомобила разсъждавах върху изминалия ден. Сутринта се чувствах унижавана, а сега аз изпитвах пренебрежение и съжаление към тази мъртвопияна до мен. Със сигурност тя не би могла да бъде за пример на младите момичета, защото никак не е успяла жена. Може да има всичко, но самата тя е нищо.
