вторник, 27 септември 2011 г.

Мърчандайзинг на самите нас


В търговията визуалният мърчандайзинг представлява процес на позициониране и атрактивно презентиране на стоките в магазините. Цели да повлияе психологически на възприятията на потенциалните клиенти и да повиши мотивацията им да купуват. Негови средства са дизайна на продукта, опаковката, подреждането му и още други характеристики. Оформлението е форма на визуална информация за стоката и дава възможност тя да бъде забелязана и харесана от потребителите.

Ако разгледаме себе си като „стока” (определение, което не рядко се използва в жаргонния език), то ние непременно ще установим, че се стремим да се харесаме на околните, т.е. на нашите потребители. В живота често сме изправени пред ситуации, в които искаме да впечатлим някого. Външният ни вид дава информация за нашата „стойност”, „качество”, „съдържание” и т.н. От пръв поглед може да се направят някои изводи за характера и личността на някого, съдейки по това как е „презентирал” себе си на околните.

Това не винаги отговаря на действителността, но все пак има решаваща роля дали човекът отсреща ще реши да се задълбочи в опознаването ни, или ще ни подмине. Затова е много важно да се научим да подаваме такава информация, която би ни представила по най-добрия възможен начин пред нашите „потенциални клиенти”, т.е. потенциални работодатели, приятели или половинки.

Със сигурност, когато вниманието е насочено към нас, се рекламираме, за да бъдем избрани. Всички ние искаме да бъдем консумирани от обществото и оценени според съдържанието ни. Както рекламата има своите психологически способи, с които въздейства на потребителя, така и ние имаме своите хитринки, с които впечатляваме околните – с шеги, знания, умения или с пари – който с каквото си има. Но преди да имаме възможността да покажем способностите и уменията си, трябва да бъдем предпочетени и одобрени измежду останалите кандидати и именно затова визуалният мърчандайзинг е толкова важен.

Следователно визуалният мърчандайзинг на самите нас представлява изразяване на индивидуалността ни чрез външния ни вид, презентиране на околните на нашата същност, качества, лични вкусове и предпочитания и още много подробности. Като разбира се целта ни е да бъдем харесани от целевата група хора, чието одобрение търсим.

петък, 18 март 2011 г.

Слънчевият дядо

В един съвсем обикновен град живеел един старец. Той не се различавал много от останалите възрастни хора – със стар панталон, семпла тениска и сламена шапка. Този дядо бил благословен с правнучка. Тя била неговата радост, неговият живот. Всяка сутрин горд и радостен той излизал на разходка с бебешката количка, която кротко бутал пред себе си. Ден след ден кръстосвал уличките с широка усмивка на лице, с поглед пълен с щастие.

Съвсем мъничка, с бяла рокличка и розова шапчица, тя спяла кротко през деня, когато той излизал с нея в квартала. Пристъпял бавно измежду уличните дупки и неправилно паркираните автомобили, заобикалял препълнените казани с боклуци и неизметените купчини листа. Не забелязвал грозния пейзаж, той сякаш не съществувал. Неговият свят се изчерпвал с невинното личице на малката кукличка в количката. Не отделял поглед от нея. Макар с вече отслабено зрение, уморените му очи не изпускали нито миг от живота й, нито дъх, който тя поемала в спокойния си сън.

Всяка сутрин виждах този необикновен старец и нито веднъж той не промени изражението и поведението си. Когато го приближавах можех да усетя колко голямо е щастието му, как прелива от цялото му същество и как ме достига. Винаги след срещата ми с него аз също се чувствах щастлива, просто така – без причина. Той озаряваше сивите улици с лъчиста светлина, откъдето минеше, даряваше частица от радостта си на тези, които го забелязваха. Ще го запомня като най-щастливия човек на света.