Тъй като в днешно време децата много често са пред телевизора или компютъра, то те се учат за „нещата от живота” все повече от медиите, отколкото от своите родители. А след като медиите са основен канал за реклама, то това довежда до въпроса: „Трябва ли рекламата да възпитава?”.Разбира се, че видът и начинът на поднасяне на една реклама зависят най вече от характеристиките на продукта и съответната таргет група, за която е предназначен. Но рекламата е послание, което достига и до много други реципиенти, включително и деца. Трябва ли тогава тя да бъде съобразена с тях и да не съдържа деморализиращи елементи?
Децата се учат като имитират по-големите, а също и герои от филми, а и от реклами. Тогава рекламите с опасни сцени, с неприлични намеци или просто подкрепящи лошо поведение трябва ли да се забранят? Нужно ли е цялото общество, институциите, медиите, фирмите, предприятията и отделните хора да се включват във възпитанието на подрастващите?
Може ли да се сложи граница в излъчването на реклами, неподходящи за деца? Може би трябва да се контролира излъчването им според часовите пояси, да не се поставят билбордове в близост до училища и детски градини, да не се поставят върху автобуси – като основен транспорт за учениците. Има начини да се ограничи показа на такива реклами, за да може максимално да не се допуска да повлияе негативно върху детската психика. Би било добре също да не се допуска изобщо излъчването на деморализиращи реклами на продукти, чиято целева група са подрастващите.
Как обаче да определим кои реклами са неподходящи за деца? Да не съдържат вулгарни и насилствени сцени е ясно, но има и много реклами, които дават лош пример просто като толерират определени недостатъци у човека.
От друга страна – до колко е допустима цензурата в рекламата? Като видео, картина, звук реламата сама по себе си е творчество. А не можеш да сложиш рамки на изкуството.
Децата по един или друг начин, рано или късно, ще разберат всички страшни и неморални неща, които ги очакват по тази земя. Някои от тях – твърде рано, други – твърде късно, но защо пък да не разберат за тях от рекламите? Не е ли по-добре да видиш лошото на картинка, отколкото да го срещнеш на живо.
Не се ли опитват родителите твърде много да прехвърлят възпитателната роля на околния свят? Не е ли по-правилно да обясниш на детето си една неприлична рекламна сцена, да поговориш с него кое е измислица и кое- не, отколкото да го изолираш под кристален похлупак и някой ден то само да се сблъска с трудностите неподготвено.
Възпитателната роля е на родителите, които имат тежката задача да обяснят на детето си, че рекламата е вид художествено произведение и като такова не е критерий за добро и лошо.
