Независимо от мотивацията ти, от дългото време, прекарано в подготовка за препятствията в живота ти, независимо от усилията и силната ти вяра в невъзможното, жадуваната победа така и не идва. Отдаваш се изцяло на надпреварата, стремиш се да си в час с промените, които настъпват наоколо, и да си конкурентоспособен сред всички тези диви зверове и хищници, а всъщност не те, а времето се оказва твоят най-голям враг.
Колкото и да ти се иска да забавиш темпото и да се насладиш на настоящето, на тази прашинка - мига, който всячески се опитваш да задържиш в ръце, като че ли на пук всичко се случва все по-бързо и по-бързо. Вихрушката те е понесла нагоре или надолу, а ти се опитваш да я контролираш, но не можеш. Безсилен си пред една непозната сила, която като страшен властелин е превзела ума и сърцето ти, и деспотски се опитва да те манипулира.
Мислеше си, че ти си господар на живота ти. Че от теб зависи какво ще постигнеш, кои върхове ще изкачиш и до кои дълбини ще пропаднеш. Но можеш ли да издържиш на темпото? Можеш ли да хванеш бика за рогата и да паднеш, когато ти решиш? Как да контролираш времето, в което живееш, събитията, които се случват непрекъснато, новините, които се телепортират по-бързо и от скоростта на светлината?
И ето решаваш да се откажеш да се конкурираш с вселената и нейните прищевки. Отказваш се дори да я следваш по петите. Но тя не се отказва от теб! Независимо от малките ти желания и копнежи невидимият тиранин стоварва камшика си върху крехката ти психика и те заставя да продължаваш да се влачиш по пътя си.
Защото ти не можеш да победиш природата си, не можеш да се обърнеш срещу същността си. Независимо дали си вярваш, че си господар на съдбата, или превиваш съзнанието си под непрестанния натиск на невидимия повелител, жаждата ти да се бориш и да вървиш устремено напред е закодирана във всяка частичка от теб.
