Очите гледат, ала виждат празнота -
не могат тъй дълбоко да надникнат.
Там, де на вселената се извора намира,
оттам ни със стон, ни с глуха нота,
не ще ти тайни гласове извикнат.
Душа душата за миг я прозира.
Ръцете дирят, сякаш имат яснота,
а ухания познати в спомените им проникват.
Ала едничка съдбата знае как да ги събира
всеки път след спускането на нощта.
Вечността не може ги разделя щом една с друга те привикнат.
Душа душата не може да избира.
Тя само следва я в безкрайността.
От семенцата, поръсени, щом нови изникнат,
едната всеки път я другата намира.
И нищо не ще може да надвие ориста,
щом душа се с душата обикнат.
