За женското приятелство

От няколко дни в главата ми кръжи една и съща мисъл – искам да си намеря приятелка. Ако е възможно, да не е само една, а няколко. Омръзна ми да гледам филми от сорта на “Сексът и градът”, в които женското приятелство е представено на преден план и изглежда като нещо с което си се родил. В действителност дали съществува истинско приятелство между жени?

Задавам си този въпрос и не мога да достигна до задоволителен отговор. Иска ми се да повярвам, че на света има поне една жена, която от време на време да измества себе си от центъра на вселената и да сложи там мен. Да ме изслуша с непресторен интерес и да се развълнува така, сякаш я засяга. Да, ние жените винаги искаме да сме в окото на бурята и вихъра да се върти само около нас. Как е възможно тогава някоя жена доброволно да слезе от пиедестала си и да го отстъпи на друга?

В природата ни е винаги да се конкурираме – било с външния ни вид, работата ни, мъжете ни – ние постоянно се сравняваме и състезаваме. Това е стимул, който ни помага да се развиваме, но и ни превръща в егоистични и лицемерни. Такива ли са приятелките в реалността? Дали и те всъщност не си завиждат една на друга вместо искрено да се радват на чуждото щастие?

Че действителността се различава от филмите е вярно, но дори във всяка лъжа има капка истина. Замислих се колко приятелки познавам и установих, че има някои, които смело се определят като такива. Няма как да докажа, че са истински, но поне отстрани изглеждат така. А отстрани изглежда хубаво! Толкова хубаво, че да пожелая и аз да имам истинска приятелка, ако може – дори няколко!

За една жена е важно да има приятелки. Всяка от нас има нужда да поговори по женски и да си излее душата по въпроси, неразбираеми за мъжката част от населението. Докато това се случва, нужно ли е да бъдем приятелки с нашите събеседнички? Ако просто се използваме взаимно за отдушници на женските ни истерии, не ни ли е достатъчно? Не сме ли прекалено алчни да искаме да умножаваме броя на хората, които биха се жертвали за нас? От друга страна, ако не сме приятелки, не бихме могли да се отпуснем и да се забавляваме от сърце. Може би има хора, които ги удовлетворява да имат за компания хора, на които да знаят, че не могат да разчитат. А може би повечето са склонни да пият и пеят заедно с непознати. Дали аз в случая съм нередовната и ненормалната, че искам да общувам само с подбрани хора? Само с такива, с които не само ми е приятно, но и очаквам много повече?

А когато става въпрос да си избереш момиче за своя приятелка, критериите като че ли са повече от обувките на Мадона. Тя трябва да е забавна, но не досадна. Да е интелигентна, но не скучна. Да е леко луда, но не простачка. И най-важното – да не е по-добра от нас!