Липсва ми. Липсва ми разговорът, който те кара да се засмееш от сърце, да научиш нещо ново, да обмениш идеи. Липсва ми културата, смисълът, обогатяването. Превърнах се в отшелник, живеещ самотен живот сред тълпата. Не искам да страня от хората, не искам да съм саможива. Харесвам идеята за общуването и създаването на нови познанства, но не харесвам тези, които срещам. Затова бягам от хората, затова се крия в моята крепост и заключвам вратите и прозорците.
Не допускам никого в моя свят. Не срещам сродници, не срещам вдъхновяващи личности. Навсякъде се сблъсквам грубо с брутална простота и тъпота. Еднообразието е убийствено. Дните отминават един по един като капещи есенни листа. Меланхолията се е превърнала в господар на живота ми. Отчаянието бавно се разстила като мъгла в душата ми.
Чакам с нетърпимост бъдещето. Нетърпимост, породена от настоящето. Накъдето и да се обърна срещам празни погледи, изпод гниещи физиономии. Хората са се превърнали в бездушни вещи. Страшно е, че така им харесва: лесен живот, примирение с несгодите и залиняване с чашка в ръка. Целите на днешните хора са пари, алкохол, щракане с пръсти и надхвалване с недостойни постъпки. Къде сред тези скотове съм аз? Не виждам отражението си в нито една от тези чаши, пълни с отрова.
Рядкост е да срещнеш човек с амбиции да се развива и с желание да помага на другите. Чудя се как са оцелели тези личности и как са запазили вярата и надеждата в доброто у хората. Аз вече ги изгубих и двете. Превърнах се в черногледа песимистка, която критикува и осъжда останалите. Точно това правя и сега. Излегнала съм се сама, затворена между четири стени и слушам чуждите разговори през прозореца. Заслушвам се в техните думи, но не чувам мнения по съществени теми, не чувам поучителни разкази, не чувам нови открития, не долавям никакви мисли, а само хихикане, подигравки и надсмиване. Темите са просташки, мненията – чужди, разказите – срамни, а откритията се свеждат до изпробване на нови смески алкохол. Как да се стърпя да не ги осъждам, как да не ги презирам и най-важното – как да стана като тях?
Имам чувството, че само в България всичко е еднообразно, а глупостта е навсякъде. Полседния пример, на който бях свидтел беше по време на "Ноща на музеите" - нощ, която да съживи културния дух на хората. По улицата вървяха хора смърдящи на алкохол, с бира в ръка, говорейки: " т'ва пък к'во изкуство", "що за глупост е т'ва" и много други...
ОтговорИзтриванеТа и аз питам - какво се случва с хората покрай нас, наистина ли всички изглупяват толкова и губят моралните си ценности до такава степен, че най-важното за тях е да се напият някъде и да не помнят нищо на сутринта?
Ами май, май това е критерият за геройство за повечето хора. Срещала съм пияни не само в музеите, но в църквите на Великден. За какви морални ценности говорим изобщо? Едва ли някой вече знае какво означава думата морал.
ОтговорИзтриване