И заживели щастливо...

...или отговорът на въпроса: “Защо чакаме принца на белия кон?”

Когато сме малки момиченца (а понякога и когато сме пораснали), обичаме приказките. Те ни отвеждат в един нереален и вълшебен свят, където всичко е толкова прекрасно и розово, че чак да ти се гади от лигавост.

Истината е обаче, че тайничко на всички ни се иска тази фантазия да се сбъдне и ние от Пепеляшки да се превърнем в принцеси. Едва ли има някой, който да предпочита търкането на подове, вместо кралски балове и непрестанни тържества.

Защо обаче трябва си мечтаем за Принц? Ами ако Принцът от приказките не е идеалният мъж? Какво като има несметни богатства, това ли е детската представа за съпругът – мечта? И после защо жените били меркантилни – ами така ни учат от малки. Може би затова Чичко Паричко на бял джип е толкова актуален в днешни дни.

Но като се замисля, той никога не е излизал от мода. Винаги е имало и ще има девойки, чиято представа за щастлив семеен живот представлява да тънеш до уши в богатство и охолност. Сигурно затова и в приказките героините удрят джакпота с Принца уж под предлог, че било истинска любов. Чудя се как разбраха, че ще си допаднат още преди да са се срещнали. Ами ако Принцът се окаже мамино синче, алкохолик, коцкар, страхлив и безотговорен пръдльо? Защо няма приказка, в която момичето се омъжва за свинарчето например? Какво като мирише, може пък да е с добро сърце!